На 29 май, четвъртък, от 10.00 часа президентът Росен Плевнелиев ще бъде гост на Института по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ в гр. Садово и ще участва в традиционното честване на Деня на фермера. Държавният глава ще посети полето за демонстрации и Националната семенна генбанка, където се помещава и Музеят на земеделската наука към Института по растителни генетични ресурси. Росен Плевнелиев ще разгледа и Ботаническата градина на Института, където се съхраняват редки алтернативни видове, български и балкански ендемити.

Прочети още...

Нужно е да се създаде единна стратегия за актуализиране на развъдните програми за бъдещото развитие на породата Синтетична популация българска млечна. Около това становище се обединиха участниците в Кръглата маса на тема „Състояние и проблеми на млечното овцевъдство в България”, организирана от Института по животновъдни науки – Костинброд. Форумът беше посветен на състоянието, проблемите, възможностите, предизвикателствата и перспективите пред млечното овцевъдство в страната.

В настоящия труден момент за фермерите е необходимо науката да бъде близо до тях. Това каза заям. – председателят на Селскостопанска академия проф. Лазар Козелов. Той изтъкна, че обединяването на усилията на държавата, в лицето на Министерство на земеделието, Развъдните организации, научните институции и фермерите, за развитието на овцевъдството е правилния подход за решаването на проблемите в сектора.

Прочети още...

За предстоящата есенна кампания институтите и опитните станции към Селскостопанска академия са увеличили с над 5 500 дка заложеното семепроизводство. Това съобщи председателят на научната институция доц. Христо Бозуков. Най-голям ръст е отчетен при площите с мека пшеница. Миналата есен са заети 16 981 дка хлебно зърно за посев, което е с 5 300 дка повече в сравнение с 2012 г., когато са засети 11 619 дка.

Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево е водещ в селекцията и семепроизводството на зърнено-житни култури в България. Той разполага с площи от над 22 000 дка. От тях за реколта 2013 бяха ангажирани 7 125 дка, в които са произведени около 2 500 тона базови семена от основните селекции - пшеница, ечемик и тритикале. Въпреки, че това количество беше с около 20% - 30% повече, в сравнение с 2012 г., семената за посев не стигнаха за всички желаещи. За да задоволят търсенето за кампания 2014 г., учените от Института са увеличили площите с пшеница за семепроизводство със 713 дка - до 7 838 дка.

Има огромно търсене на сортовете „Енола”, „Кристи”, „Драгана”, и „Киара”. Учените от Института по полски култури в Чирпан са засели 1 493 дка повече с мека и 412 дка с твърда пшеница за посев. Там се предлагат пет сорта зърно за макаронени изделия – „Прогрес”, „Виктория”, „Предел”, Деяна” и „Звездица”. Със близо 80 дка – от 170 на 249 дка са нараснали и площите с памук. От Института по растителни генетични ресурси „К. Малков” (ИРГР) в Садово са засели със 186 дка мека пшеница повече – до 1462 дка. Предлагат се 12 сорта хлебно зърно. Най-новите селекции на учените са сортовете „Николай”, „Никибо” и „Гизда”. В Селскостопанска академия са увеличени и площите за семепроизводство на зеленчуци, картофи, боб и грах, каза още доц. Бозуков.

На 22 май 2014 г. от 10,30 ч. в Заседателната зала на ИЖН – Костинброд ще се проведе Кръгла маса на тема „Състояние и проблеми на млечното овцевъдство в България” организирана от ИЖН – Костинброд, отдел „Овцевъдство”. Поканени са да участват учени специалисти в областта на овцевъдството, представители на развъдни асоциации, експерти по животновъдство от МЗХ и ИАСРЖ. Ще бъдат разгледани следните дискусионни теми: Състояние и проблеми на Синтетична популация българска млечна Контрол на млечността Пътища за увеличаване на млечността Проблеми при провеждане на случната кампания

Нараства интересът не само на българските, но и чуждите земеделски производители към родните сортове плодове. Това съобщи директорът на Института по земеделие – Кюстендил проф. Димитър Домозетов. По думите му, най-сериозен е бил интересът към два сорта череши е един сорт малини. Проф. Домозетов разказа, че лицензът за тези сортове е даден на Китай и че там вече произвеждат наша селекция череши и малини. Два сорта череши - „Данели“ и „Стефания“, както и череши - сорт „Люлин“, създадени в Института по земеделие в Кюстендил, са дадени за година на Китай.

Това означава, че там може да се произвежда посадъчен материал от тях. Българските череши, които ще отглеждат китайците, са с по-късен цъфтеж, устойчиви са на късни пролетни студове и се отличават с едри плодове. Много важен елемент от селекцията при черешите е устойчивостта на пролетни климатични аномалии. Така в години когато има пролетни студове, устойчиви сортове като „Данели“ и „Стефания“ плододават нормално. Точно затова те са подходящи за отглеждане и на по-високи места. В Китай, например, насажденията са на над 1 000 м надморска височина в район с обилни продължителни валежи“, разясни проф. Домозетов. Според него, череша сорт „Стефания“ има много добро бъдеще и у нас. Проф. Домозетов е категоричен, че в България трябва да бъде създадена организация за заготовка и пакетиране на произведените у нас плодове. „Тогава можем да имаме добър износ, а не както сега – заготвяме продукцията направо за преработка“, заяви Домозетов. В Кюстендилско работят две сушилни, както и няколко малки преработвателни предприятия, но това не е достатъчно. Има идея за създаване на предприятие, което да поеме заготовката и пакетирането на поне половината от произведената продукция, но на този етап всичко е само в сферата на идеите, каза още директорът на научното звено към Селскостопанска академия.