Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Тотка Трифонова и главният научен секретар доц. д-р Виолета Божанова се срещнаха с втория секретар, отговарящ за науката и технологиите към посолството на Китайската народна република в България, Луо Кинг и третия секретар по търговските отношение, г-н Луо Пенченг.
     Посещението е във връзка с предстоящото откриване на асоциация за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страни от Централна и Източна Европа, което ще се състои в България в края на този месец.
Председателят на Академията запозна китайските представители с възможностите за разширяване и задълбочаване научно-техническото сътрудничество между двете страни в областта на аграрната наука и селското стопанство. Проф. Трифонова подчерта че през последните години сътрудничеството между ССА и партньори от Китай бележи значителен ръст.
      „Подписани са 4 рамкови споразумения, а в периода 2010 -2014 г. се изпълняваха 11 проекта с институти и фирми от КНР в областта на селекцията, репродукцията и ембрио - трансфера при говеда, овце и кози ; селекцията на ягодоплодни култури; производството на фуражни култури- тревни, бобови и сорго; събирането, съхранението и проучването на генетичните ресурси от културни растения; инвентаризацията и колекционирането на местни растителни генетични ресурси от зеленчукови и ароматни култури; биотехнологичните и екологични подходи за изучаване и размножаване на Ginco Biloba за градско озеленяване, рекултивиране на промишлени и неплодородни терени и др.“, поясни тя.
     Двете страни изразиха желание за разширяване на контактите и задълбочаване на сътрудничество. Бяха коментирани нови възможности за финансиране на съвместни научни проекти, като източници биха могли да бъдат както европейски програми, така и директни двустранни споразумения на правителствено ниво.
С цел намиране на нови партньори, Китайските представители предложиха на Академията да изпрати нейни учени на работни срещи в Пекин.

  На 11 юни от 10 часа ще се проведе юбилейна научна конференция на тема „Научните изследвания в земеделието-вековна традиция и нови знания“ и тържество по случай 110 години от създаването на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ Русе и 150 години от полагането на основите на Опитно дело в България. Събитието ще бъде в Канев Център при Русенски университет.

   Откритите дни организирани от опитната станция са един мост между селекционерите, производителите на качествени български семена и земеделските производители на всички нива. Това заяви директорът на Опитната станция по поливно земеделие- Пазарджик
доц. Христина Георгиева по време на провеждането на „Открит ден на житните култури в „ОСПЗ- Пазарджик”. Доц. Георгиева направи презентация като анализира влиянието на климатичните аномалии в района върху растежа и развитието на културите през 2014-2015г. Отчете затрудненията по време на подготовката на площите за сеитба. Неблагоприятното време за сеитба, подхранване и борба срещу плевелите и неприятелите. На демонстративните полета специалисти от Институт по растителни и генетични ресурси- Садово; Институт по земеделие- Карнобат и Институт по полски култури- Чирпан представиха сортовете си пред аудиторията, а сортовете на Добруджански земеделски институт- Генерал Тошево представи ас. Самодова.
    При обсъждането на видяното в демонстративното поле доц. Георгиева и представителите на другите институти напомниха, колко важен е правилният избор на вида и сорта- подходящи за условията на региона. Производителите трябва да се съобразят с микроклиматът на Южна България и най-вече този на Горнотракийската низина. Получаването на високи и стабилни добиви е възможно само при много внимателно подбиране на сортовете от подходящи видове. Някои от доскоро предпочитаните сортове не са много пластични към промените на климата, други пък изискват по специфична агротехника. През 2014/2015 г се наблюдава нападение от болести. Отчете се чувствителността на късните сеитби към житната пиявица
    Проучването и предлагането чрез демонстративни полета на надеждни за районите сортове от подходящи и предпочитани видове с точно определена технология, съобразена с изискванията на сорта и особеностите на микрорайона е задължение на Селскостопанска академия в лицето на нейните поделения- институти и станции, които са добре разпределени из цялата страна.
Ас. Самодова охарактеризира структурата на засетите площи по видове и сортове. Засетите в региона площи през 2015 г. възлизат на общо 137400 дка есенници и рапица. , /с около 95 х. дка по-малко спрямо миналата година/ в т.ч. 97 х. дка с пшеница /с 59 х. дка по-малко/, 23 х. дка с ечемик /около 14 х. дка по-малко/, 3 х. дка с ръж /14 х.дка по-малко/, 8 х. дка с тритикале, /с 5 х.дка по-малко/ и 5.5 х. дка с маслодайна рапица /с 2.4 х дка по-малко/ (по данни на ОД «Земеделие»).
    На мероприятието присъстваха около 60-70 фермери и учени. Гости на Открития ден бяха: представители на ОД Земеделие; Председателите на Регионалния съюз по зърнопроизводство и регионалния съюз на замаделските кооперации; представители на търговски фирми, много земеделски производители и специалисти от бранша.                                                                                                                                                             

Председателят на Селскостопанска академия проф. Тотка Трифонова поднесе приветствие при откриването на колоквиум „Наука и съвест“ в Българската академия на науките. Форумът е организиран от Френския институт в България в сътрудничество с БАН. На събитието присъства заместник- министърът на образованието и науката проф. Николай Денков, посланикът на Франция в България Н. ПР. Ксавие Лапер дьо Кабан,  акад. Стефан Воденичаров и редица изтъкнати представители на научната общност.

Уважаеми зам.-министър проф. Денков,

Ваше превъзходителство мосю Де

Кабан,

Уважаеми акад. Водиничаров,

Уважаеми колеги,

   Заставам на трибуната, за да поздравя всички организатори и
участници за добрата идея да се организира това събитие-колоквиум
„Наука и съвест", което поставя акцент върху много важни въпроси за
осмисляне- етиката в научните изследвания, научните изследвания в
полза на обществато, добри практики в науката.
   Радвам се, че имам възможност да пожелая успешна работа на
всички участници от името на научната общност на Селскостопанска
академия.
   Надявам се, че в дискусията и с помощта на лекторите ще се
акцентира върху отговорността на учените в целия процес на научното
познание. Няма съмнение, че все по-често следва да говорим за
допустимото и недопустимото в дейността на учените, за верността на
постигнатите и публикувани резултати, за нашето поведение в
науката, за практиките, които не се основават на юридически закони,
но са особено важни за учените и развитието на науката, независимо
от историческото време. Всеки етап в научното изследване се нуждае
от обективност и контрол- от момента на генериране на научната
хипотеза до крайния резултат, които гарантират неговата истинност и
обективност. Включва също изискване за честност на резултатите -
недопустимо е те да се манипулират заради идеология или друг личен
интерес, както и безкористност между учените при самооценка или
оценка значимостта на колегите. Общественият характер означава
също и необходимост от самоуправление и саморегулация на
общността на учените.
   Ще си позволя да споделя, че още в началото на научната ми
кариера като млад учен съм запомнила един забележителен труд на
един от най-ярките представители на българската агрономическа и
почвоведска мисъл -Акад. Странски, написан в началото на 20-век
„Подражанието в българското земеделие". В този труд той много
емоционално заявява, че подражанието не е характерно само за
политиците, но се наблюдава дори у хора на земеделската наука,
което „често пъти е съпроводено с вредни последици". Според него
"никоя чужда практика не бива да бъде внасяна, докато не бъде
изпитана на местна почва" и продължава „с понятието
„модернизиране"- пише той- не може да се оправдае неизпитано
нововъведение. При това се подражава на висококултурни страни, но
разположени при съвсем други условия и естествено е в такъв случай
да се получи „обратния резултат на този, на който разчитаха хората
на подражанието, хората които бяха забравили необходимостта от
опитна проверка на чуждите практики". Това е разбираемо, когато
става въпрос за биологически науки. Така след Франция (1835),
Англия (1843), Швеция (1847), България пета в света поставя
началото на агрономическите изследвания, когато за първи път
Константин Малков, чрез печата (1898), поставя въпросът за
създаване на земеделски опитни станции, днес в структурата на
Селскостапнска академия.
   Днес учените живеем и работим в един по-обединен, по-
технологичен свят и не се съмняваме, че научните изследвания и
иновации са в основа на човешкия прогрес, и именно поради тази
причина също имаме нужда от социална подкрепа, от справедлива
оценка и признание.
   Именно в този контекст са важни моралните норми.

УСПЕХ НА ФОРУМА.                                                                                                          

   Институтът по земеделие в град Карнобат отбеляза 90-годишния си юбилей. Учените от института са познати извън границите на България и са търсени партньори в научните изследвания в областта на селекция и семепроизводство на ечемик и овес, растителна физиология и биохимия, технология за производство на полски култури, растителна защита, почвознание и агрохимия, селекционно подобряване и поддържане на породи овце.
   Директорът на института, проф. Драгомир Вълчев, изтъкна, че над 90% от площите, засети с ечемик в България, са с техни сортове. „В института са създадени общо над 30 сорта зимен пивоварен и фуражен ечемик, като само през последните 7-8 години новите сортове са 12“, посочи той.
По случай 90-годишния юбилей Ръководството на Института по земеделие, гр. Карнобат, връчи на дългогодишните си партньори в знак на благодарност за подкрепата през годините плакети в няколко категории:
1. Международно сътрудничество;
2. Растителна защита, торове, семена;
3. Земеделска техника;
4. Земеделски производители от страната;
5. Земеделски производители от чужбина;
6. Финансови институции.
   Специални отличия бяха връчени на Аграрния университет, гр. Пловдив, Аграрния факултет към Тракийския университет, гр. Стара Загора и Професионалната гимназия по селско стопанство и лека промишленост, гр. Карнобат. С почетния плакет беше удостоена „ЗАГОРКА” АД.
Гости нa юбилейната конференция бяха областният управител на Бургаска обаласт, г-н Вълчо Чолаков и заместник - областния управител, г-н Владимир Крумов, кметът на Карнобат, г-н Георги Димитров, главният научен секретар на Селскостопанска академия, доц. д-р Виолета Божанова, директори на звена от системата на Академията, членове на асоциации и сдружения за зърнопроизводство и животновъдство, партньори на Института от фирми за растителна защита, семена, торове, земеделска техника, земеделски производители от цялата страна и потребители на научните продукти и услуги на Института. Чуждестранни гости на юбилея бяха
учени от Университет „Гоце Делчев”, гр. Щип, република Македония и Тракийския земеделски институт, гр. Одрин, Република Турция, както и представители на частни фирми от Република Турция, с които Институтът работи по сортоизпитване и семепроизводство на ечемик.
   Честването на юбилея продължи с научна конференция с международно участие на тема „Устойчиво развитие на земеделието - приоритет на съвременната аграрна наука“.