На „Празника на черешата“ Институтът по земеделие- Кюстендил към Селскостопанска академия, участва с богато аранжиран щанд, на който представи над 100 сорта от плода. Институтът показа и 10 нови перспективни сорта- Стефания, Мизия, Българска хрущялка, Стела, Вик, Съмит, Сънбърст, Кордия, Регина и Дима. На празника присъства председателят на Селскостопанска академия проф. Тотка Трифонова
   По-рано през деня министърът на земеделието и храните Десислава Танева откри „Празника на черешата“ в гр. Кюстендил. „Производителите на череши, съгласно предварителните данни, ще получат значително по-висока подкрепа, като индикативната ставка към момента е над 1660 лева на хектар”, заяви тя. Над 15% от производството на череши в България е точно в региона на Кюстендил. Министърът на земеделието допълни, че по приключилата кампания за директни плащания са кандидатствали над 115 000 земеделски производители, от които 4 260 са кандидатствали за подкрепа на плодове. Декларирани са над 23 000 хектара череши. Десислава Танева уточни, че се отчита трайна тенденция на увеличаване на площите засети с череши.
    Предвидена е богата културна програма, включваща изложба на череши и черешови произведения, конкурс за най-едра череша, най-атрактивно вешало и най-красив черешов щанд, както и музикални                                                   изпълнения на повече о

т 30 ансамбъла.                                                       

   Съвременното земеделието е немислимо без приложението на информационните и комуникационните технологии. Това заяви председателят на Селскостопанска академия проф. Тотка Трифонова по време на форума: „Хоризонтална интеграция на секторите земеделие и информационно- комуникационни технологии“, организиран от „София Тех Парк“, в хотел Маринела, гр. София.
  „През последните 20 г. учените от Академията са въвеждали различни информационни и комуникационни технологии, колкото са позволявали възможностите. Ще ви дам и пример затова- повече от 20 г. различните ГИС технологии са основа на научните изследвания в областта на почвознанието. Всеки един земеделски производител днес, предоставяйки своя кадастрален номер на парцел, може да получи пълна информация за почвените ресурси на имота“, поясни тя.

   Председателят отбеляза, че част от усилията на учените от Селскостопанска академия са насочени към т.нар. прецизно земеделие, което е немислимо без съвременните информационни технологии. „Примерно оптимизираното торене, което води до икономия на ресурси и до намаляване на вредните емисии и вредното въздействие върху околната среда“.
    Проф. Трифонова изтъкна, че научните достижения на учените от Селскостопанска академия трябва да бъдат използвани още по ефективно от бизнеса. „Нашите институти, опитни станции и експериментални бази работим в полза на бизнеса, в земеделския сектор и сме отворени към тях за сътрудничество. Ние учените от ССА се надяваме, че чрез новата селскостопанска политика и чрез подкрепа на иновациите учените и бизнеса да направим нужната крачка, за да се срещнем, за да може научните продукти да станат достояние на земеделските производители“, заяви проф. Трифонова.
Относно загрижеността по отношение на генетичните ресурси и ценни породи председателят на научната институция отбеляза, че Националната генбанка към Института по растителни генетични ресурси “К. Малков”- Садово е една от добрите в света и в нея се съхраняват голям брой образци. „Ние се стремим да запазим и развием всички тези сортове и видове в момент, когато светът говори за климатични промени.“
     Тя коментира и темата за биологичното земеделие, като подчерта, че този тип земеделие е наукоемко и е невъзможно без научните знания- какви сортове, какви семена ще се използват, поддържане на ресурси, управление на технологиите и оценка на риска на икономическите резултати. „Основата за успешното екологично земеделие са научните изследвания“, убедена е проф. Трифонова.
     Председателят на Академията изрази надежда, че научната институция и „София Тех Парк“ могат да организират отделен форум за земеделския сектор.

   Вторият секретар на посолството на Китайската народна република в България, отговарящ за науката и технологиите - г-н Луо Кинг предостави на Селскостопанска академия информация за предстоящи семинари и курсове за обучение за 2015 г., организирани от правителството на Китай. Заетите в системата на ССА могат да кандидатстват директно към  посолството, не по-късно от 1 месец преди започване на обученията. Китайската страна поема финансирането на транспорта до и от мястото на обучение, както и дневните разходи и разходите за нощувка. За повече информация можете да се обърнете към г-н Луо Кинг на следния електронен адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
   В прикачения линк можете да свалите списъка с всички програми за 2015 г., както и разширена информация за някои от тях.  

 Семинари и обучителни курсове в Китай- 2015 г.

  За 90- годишния си юбилей Институтът по земеделие – Карнобат разработи и издадена луксозна книга за растителна защита при зърнено-житните култури. Книгата е изцяло външно финансирана и е с практично – приложна насоченост, имаща за цел подобряване и улесняване извеждането на борбата с болести, неприятели и плевели в зърнено-житните култури. Вредителите са онагледени с богат снимков материал и са описани циклите им на развитие за улеснено ориентиране на зърнопроизводителите. Разгледани са основните моменти за превенция и борба с болести, неприятели и плевели от засяване до прибиране на културата. Обърнато е внимание на безопасното прилагане на пестициди, с цел опазване на околната среда и здравето на човека. Обяснени са основните аспекти на интегрираната растителна защита. Посочени са и разрешените пестициди за употреба при зърнено-житните култури. Книгата е необходим наръчник за всеки земеделец, занимаващ се със зърнопроизводство.

    Главният научен секретар на ССА – доц. д-р Виолета Божанова, директорът на Института по полски култури – Чирпан доц. д-р Нели Вълкова и асистент Рангел Драгов посетиха Земеделския Институт в Мартонвашaр, Унгария в периода от 8 до 10 юни. Визитата беше осъществена по покана на доц. д-р Гюла Вида, селекционер по твърда пшеница към Отдела по селекция на устойчивост при житните видове. Институтът по земеделие в Мартонсвашaр е член на Центъра за аграрни изследвания, който представлява мрежа от изследователски институти, принадлежащи към Унгарската Академия на Науките. Работата на Центъра за аграрни изследвания е насочена към изпълнение на фундаментални и приложни изследвания, развойна и обучителна дейност в областта на ветеринарната медицина, растениевъдството, растителната селекция, растителната защита, почвознание и агрохимия. 

   На работна среща българските учени бяха запознати с организационната структура на института, научната програма по отдели с акцент върху селекционната програма по твърда пшеница. Доц. д-р Виолета Божанова представи презентация на тема „Селекция на твърдата пшеница в България – традиции, достижения и предизвикателства”. Беше посетена селекционната градина и конкурсните сортови опити по твърда пщеница. Учените се споразумяха за обмен на сортове, селектирани в двата института и изпитването им при екологичните условия на България и Унгария, като първи етап от съвместната научно-изследователска дейност. На следващ етап ще бъде подписано споразумение и за обмен на селекционни линии и съвместна дейност по създаване на нови сортове. 

  Българските учени посетиха преобладаващата част от отделите на института и лабораториите към тях Бяха осъществени ползотворни разговори относно основните научни приоритети и изпълнявани проекти и обсъдени възможности за бъдеща съвместна дейност в различни направления.
  Учените от Селскостопанска академия бяха гости и на открит ден, представящ на унгарските фермери, бизнес-партньори и държавни служители новите перспективни сортове житни видове: обикновена и твърда пшеница, тритикале, спелта, еднозърнест и двузърнест лимец. Съорганизатори на открития ден бяха Земеделската Камера на Унгария и Съюза на зърнопроизводителите. Беше представена актуална информация относно Програмата за Развитие на Селските Райони в Унгария, добиви по култури и сортове, процент на чуждестранните сортове и хибриди.
   В заключение двете страни обсъдиха съдържанието на договор за научно-техническо сътрудничество в областта на селекцията на твърда пшеница и предстои подписването му.